Община Руен

Релеф

Релефът на община Руен е разнообразен - хълмист, ниско планинскии и равнинен. В границите на общината попадат части от южните склонове на Източна Стара планина, както и долината на реките Луда Камчия и Хаджийска. Средната надморска височина в общината е 302 м. Северозападната част е заета от югоизточните склонове на Върбишка планина, като тук северозападно от село Люляково се издига най-високата точка на общината връх Ръкойка (725 м). Южно от долината на река Луда Камчия в югозападната част на общината се простират крайните североизточни склонове на Карнобатска планина с максимална височина от 646 m югоизточно от село Скалак. Североизточната четвъртина е заета от най-западните части на Камчийска планина с връх Каменяк (627 м) южно от село Каменяк и Еминска планина с връх Мандрабаир (621 м) южно от село Снягово. Най-югоизточната част на общината е заета от североизточните склонове на Айтоска планина с най-висока точка връх Голяма Кокарджа (404 м), разположен източно от Айтоския проход. Между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг се простира широката и плоска долина на горното течение на Хаджийска река, като тук в нейното корито се намира и най-ниската точка на общината – 60 м.н.в.Основна част от релефа е заета от източните склонове на Стара планина, която на изток от пр. Вратник постепенно губи от монолитността на Главната Старопланинска верига. Надлъжните долини на р. Луда Камчия и Хаджийска река разделят веригата на две успоредни, широко развити части: Матор на север и Удвой на юг. До пролома на р. Луда Камчия се простира Котленско-Върбишкия дял на Матор планина, чието било се спуска стръмно на север с отвесни откоси от твърд варовик, на юг се спускат разклонения които се характеризират с по-високи надморски височини, спрямо останалата част от района и типично планински характер.

Основното било, спускащо се на югоизток започва от ―Томрукова чешма‖ на 715,5 м.н.в, минава през местностите ―Миризлив кладенец‖ и ―Богданова нива‖ до "Средното бърдо‖, което е изградено от варовити мергели и се спуска над с. Планиница. Другите била са значително по-къси, следят посока юг-югоизток и се губят в плитките, но силно изровени дерета. Източно от пролома на р. Луда Камчия главното морфографско било бързо намалява на височина и постепенно губи своята орографска изразителност. Релефът тук има нископланински и хълмист характер и едва надхвърля 500 м.н.в. Ниската Карнобатска планина се свързва с хълмистите Айтоски възвишения и общо образуват източния дял на Удвой планина, като най - високата им точка достига 580,5 м.н.в. Денивелацията между билата и доловете се движи в рамките от 200-300 м. Над 46% от склоновете в Старопланинската част са наклонени, 31.8 % са стръмни, а много от стръмните терени не надвишават 4.4%.

Климат

Климатът в община Руен е умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Общината попада в задбалканския нископланински климатичен район, който обхваща източните части на Стара планина. Районът е с надморска височина от 200 до 700 м. и заема площи около склоновете на Карнобатско-Айтоска, Котленско-Върбишка и Еменско-Камчийската планинска верига.

Преобладава предимно хълмист и в северните части нископланински релеф. Общо за района средногодишната температура на въздуха е 11,3°С.

Води

Водните ресурси на община Руен се формират от водите на реките Луда Камчия и Хаджийска, както и 19 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система.

Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Силно нагънатия терен в района е позволил да се образува сравнително гъста хидрографската мрежа – от 0,5 до 2км. на 1кв.км.площ. всичките водни течения на територията на община Руен се вливат в Черно море. Средната годишна температура на реките в района на община Руен варира от 10,1°С до 13,0°С. Цялата община попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Луда Камчия, която протича на протежение от 39 km от югозапад на североизток. Реката навлиза в общината южно от гара Люляково и до село Дъскотна тече в широка долина с по-стръмни десни и полегати леви брегове. След Дъскотна реката протича през лудокамчийския пролом, който завършва северно от село Добромир с „опашката― на язовир Цонево. Основните ѝ притоци са десни: Голяма река, вливаща се югозападно от село Дъскотна, Балабандере, вливаща се в язовир Цонево югозападно от село Добромир и най-горното течение на река Елешница, вливаща се в Камчия на територията на област Варна. Югоизточната част на общината попада във водосборния басейн на Хаджийска река, която води началото си от Еминска планина, североизточно от общинския център село Руен. Тук тя протича с горното си течение в широка и плоска долина, заето от обработваеми земи.

Община Руен се отводнява от водите на р. Луда Камчия, която води началото си от Сливенска планина и прохода Вратник на границата между Средна и Източна Стара планина. Оттам реката протича в източна посока в надлъжна долина между средния и южния дял на Източна Стара планина. Тече в широко каменливо легло с много прагове и меандри, навлиза на територията на Община Руен в землището на с.Скалак и върви в източната посока до с. Дъскотна, където прави голям завой на североизток и прорязва главното Старопланинско било с един от най-живописните проломи. Преди вливането й в р. Голяма Камчия на нея е построен язовир ―Цонево‖ малка част от който попада в района на общината. Общата дължина на р. Луда Камчия е 200.9 км, а на територията на община Руен е 38.7 км. Обща площ на водосборния басейн на реката е 1612 кв.км., средният годишен отток при с. Добромир е 8, 26 куб.м/сек. изобилните зимни валежи, част от които падат във вид на дъжд, обуславят големия зимен отток чийто максимум е през м.март (18.45%). Най-малките средномесечни отточни количества са през октомври (1.35%) и са свързани със слабото овлажнение в края на лятото и началото на есента. При станция Аспарухово (средна надморска височина 460м), при период на наблюдение 5 години, средната мътност на водите на р. Луда Камчия е 1960 г/ куб. м., а общата площ на басейна е 1 525 кв. м. Реката спада към средно и ниско планинските реки и се характеризира със средна годишна температура на водата от 10,6° С и годишна амплитуда на температурата на водата от 18,4° С.

Почви

Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от територията са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство, като решение на проблема е провеждането на регулярни мероприятия по залесяване. По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Канелено-горските почви представляват около 95% от почвите в Руенска община, следвани са от чернозем-смолниците (3,5%) и алувиално-ливадните, които са едва около 1,5%. Като основни почвообразуващи фактори може да откроим денивацията на района, акумулавната дейност на водните течения и различните видове растителни формации.

Канелените горски почви са разпространени предимно в нископланинските райони, като в котловините заемат сравнително по-разчленените форми на релефа. От гледна точка на физичните свойства за излужените канелени горски почви е характерно силното уплътняване на профила независимо от различията на механическия състав. При това структурата на горния слой обикновено е силно разпрашена, но подгорницата има сравнително добра структура. По-надълбоко почвената структура рязко се влошава. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. Основните процеси, които допринасят за развитието на ерозията са относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите. Почвената ерозия е един от основните проблеми, с които земеделците се сблъскват в световен мащаб тъй като оказва силно неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. Редица изследвания сочат, че устойчивите практики на биологичното земеделие, както и регулярни мероприятия по залесяване, могат значително да подобрят състоянието на почвите и да намалят процесите на ерозия.

Чернозем-смолниците са разпространени предимно в котловините и низините на Южна България и се развиват върху равни и слабо дренирани повърхнини. Заедно с тях върху по-високите и разчленени склонове се образуват канелени горски почви. Основен почвообразуващ материал на чернозем-смолниците са продуктите от изветряването на ефузивните скали (андезити) и продуктите на преотлагането им (плиоценски езерни отложения). Трети важен фактор за развитието на чернозем-смолниците представлява ливадната и ливадно – блатната растителност, която спомага за натрупването на хумус и образуването на мощни хумусни хоризонти. От друга страна устойчивостта на хумусния профил се обуславя от специфичния минералогически състав на материнската скала.

Алувиално ливадните почви обикновено обхващат поречието на реките, като тяхното почвообразуване може да бъде характеризирано по следния начин. То се извършва при условията на временно изобилно и постоянно достатъчно овлажняване с ежегодно натрупване на нови минерални вещества под мощна ливадна растителност. Профилът на алувиално-ливадните почви се състои от хумусен хоризонт, под който се редуват различните по механичен състав пластове на алувиалните наноси. В зависимост от историята на формирането на речната долина и развитието на почвата хумусният хоризонт се подразделя на един, два, три и повече подхоризонти. Хумусните хоризонти на алувиално-ливадните почви са обикновено структурни и рохкави. Този тип почви са подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури и др.

Биоразнообразие, защитени територии и защитени зони

Територията на община Руен се характеризира със значително биоразнообразие с изключително важно екологично и социално-икономическо значение.

На територията на община Руен попадат следните защитени територии или части от тях по смисъла на Закона за защитените територии:

- Поддържан резерват „Калфата― - (площ 46,9ха, вековна смесена широколистна гора, с участие на зимен дъб, благун, цер, бук, габър);
- Природна забележителност „Костенурката― - (площ 0,1 ха, скално образувание);
- Природна забележителност „Професора― - (площ 5,0 ха, скално образувание);
- Природна забележителност „Свинската глава― - (площ 0,5 ха, скално образувание);
- Защитена местност „Дъбовете― - (площ 59,6ха, буферна зона на Природен резерват „Калфата―);
- Защитена местност „Трите цера― - (площ 1,5ха, естествено находище на червен божур).

На територията на община Руен попадат следните защитени зони или части от тях, включени в екологичната мрежа НАТУРА 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие:

- BG0002044 „Камчийска планина“ за опазване на дивите птици - Териториален обхват - 888 837.60 дка.

Установени 189 вида птици. 81 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC). Световно застрашени в категория SPEC1 - 9 вида, застрашени в Европа SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. През ЗЗ е минава прелетния път Via Pontica с международно значение като типично ―място с тесен фронт на миграция‖.

- BG0000393 „Екокоридор Камчия-Емин“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фаунa - Териториален обхват – 280 547.92 дка.

ЗЗ „Екокоридор Камчия-Емине― BG0000393 включва две обширни територии: част от водосборната зона на яз Тича и част от водосборната зона на р. Луда Камчия на запад от Айтоския проход -землищата на селата Скалак и Череша и част от землищата на селата Завет, Дъскотна, Шиварово, Вресово, Ябълчево и Зетьово. Значителните територии са заети от горски монокултури предимно от черен бор (Pinus nigra), червен дъб (Quercus rubra), бяла акация (Robinia pseudoacacia), европейски кестен (Castanea sativa) и др. Защитената зона е важен свързващ коридор за видовете придвижващи се по Старопланинската верига. Включва значителни по площ горски екосистеми.

С изключение на значителната покривка от храсталачни съобщества, останалият горски фонд е представен от ксерофилни и мезофилни широколистни дървета с доста различни доминанти. В зоната са представени пет хабитата от консервационна значимост, които покриват около 22,6% от територията. Това са горите от източен бук, Панонийско- балканските гори от източен дъб и зимен дъб, панонийско-балканските гори от източен дъб и зимен дъб, горите от източен габър, горите от сребърна липа и полуестествени сухи тревни площи (6210).

- BG0000133 „Камчийска и Еменска планина“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фаунa - Териториален обхват – 636 784.68 дка.

Доминиращата част от мястото е заета от широколистни, смесени дъбови гори и храстови съобщества, предлагащи /заедно с ливадните площи/ разнообразни местообитания за местната фауна. Горската растителност е добре съхранена и с много добра видова представителност. Важно е да се отбележи наличието на около 3.5 хил. дка територии, заети от водни площи и течения. Установените растителни видове са част от защитени растения, разпространени в източната част на Стара планина. Те не са предмет на силно антропогенно въздействие. Условията на живот в техните хабитати в Камчийска планина са с добре съхранена структура и функции, което позволява устойчивото съществуване на популацията от тези видове. Мястото е добре съхранено с ниско човешко въздействие. От голяма значимост е за съществуването на безгръбначната фауна. Мястото е важно предвид видовете, които го обитават. Това е типичен хабитат за кримския гущер (Р.tauricus), който е вид все още не добре изследван.

- BG0000137 „Река Долна Луда Камчия“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фаунa - Териториален обхват – 24 606.97 дка.

От юг на север, ландшафтът постепенно преминава от степни и хълмисти райони, с разделени групи дървесна и храстова растителност и площи от сухи тревни съобщества от белизма (Dichantum ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), метличина (Centaurea sp.) и др. Измежду нискостеблената и дървесна и храстова растителност, по склоновете и овразите са разпространени предимно драка (Paliurиs spina christi), шипка (Rosa canina), глог (Crataegus monogyna) и др. Планинската зона, със сравнително ниска надморска височина, е покрита главно от широколистни гори. Те са основните местообитания за птиците в Източно - старопланинския пояс, в който доминират цер (Qurecus cerris), благун (Qurecus fraineto), горун (Qurecus dalechampii), източен бук (Fagus orientalis) сребролистна липа (Tilia tomentosa), а на по-влажни места бяла топола (Populus alba). Във флористичния комплекс на зоната в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС е включен само един вид орхидея Himantoglossum caprinum (обикновена пърчовка).

Разнообразните форми на ландшафта и специфичните местообитания създават благоприятни условия за съществуването на широкоспектърна фауна. Представени са всички класове на гръбначните (Vertebrata), както и видове от групите на насекомите (Insecta) и мекотелите (Mollusca). На територията на защитена зона „Река Долна Луда Камчия‖ обитават 38 вида птици, от които 24 от европейско природозащитно значение (SPEC), BirdLife international 2004. Мястото е от значение за Европейския съюз за повечето видове птици, поради което са включени в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО. Между тях са малкият креслив орел (Aquila pomarina), късопръстият ястреб (Accipiter brevipes), горската чучулига (Lullula arborea) големият маслинов присмехулник (Hippola isolivetorum), три вида кълвачи и други.

Пълна информация за защитените територии е достъпна на електронните страници на Изпълнителна агенция по околна среда - http://eea.government.bg/zpo/bg/index_search.jsp, за защитените зони в електронна страница на Информационна система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 - http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura 12000ProtectedSites, както и в Доклада за състоянието на околната среда, публикуван на електронната страница на РИОСВ - Бургас - http://riosvbs.com/home/bar/1010.

На територията на община Руен преобладават листопадните дъбовите гори. Срещат се също и церови, липови, борови и габърови насаждения на възраст 29 до 60г. Забележителни за района са благуна и единичните вековни церови дървета до с. Добра поляна, с. Топчийско, с. Заимчево и с. Добромир.

На територията на община Руен се срещат типичните за региона животни, като е представен от сухоземна костенурка, таралеж, катерица, къртица, див заек, лалугер, оризищна мишка, белозъбо сляпо куче, вълк, лисица, язовец, невестулка, черен пор. По-рядко са разпространени и следните сухоземни видове: видра, златка, дива котка, дива свиня, благороден елен, сърна, кафяво прилепче.

Птиците в района на община Руен са представени от: черен щъркел, обикновен мишелов, малък креслив орел, бухал, чухал, забулена сова, блатна сова, горска улулица, кукумявка, различни видове кълвач, обикновен пчелояд, кукувица, гургулица, гугудка, речен дъждосвирец, горски бекас, каспийска рибарка, яребица, пъдпъдък, голям ястреб, обикновен мишелов, белоопашат мишелов, малък ястреб, малък сокол, сокол орко, ловен сокол, горска зидарка, кос, различни видове лястовица, бъбрица, дълъг опашат синигер, зеленика, чинка, врабче, славей, врана, сойка, сврака и др.

Змиите също са разпространени на територията на общината, като в района се срещат смок мишкар и пепелянка.

Сериозна заплаха за биоразнообразието на територията на община Руен представляват пожарите, неконтролираното събиране на ядливи гъби и билки, бракониерството и изсичането на горите за огрев. За подобряване състоянието на околната среда и съхраняване на природните дадености е необходимо да се прилагат инициативи за повишаване екологичната култура на населението.

Полезни изкопаеми

Територията на община Руен е бедна на полезни изкопаеми. Южно от общинския център с. Руен е разположено голямо находище на глина за строителна керамика, кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край с. Добромир.